Степ танците са единствените, в които освен да видим, можем и да “чуем” танцуващия! Най-широка популярност танцът познат още като „tap dance” има в САЩ. Започва развитието си в началото на 20 век и в продължение на няколко десетилетия се оформя като стила познат ни днес. Самият „tap dance” се предшества от редица други танци, като измежду тях са английският и ирландският степ, които претърпяват много промени. Голямо влияние оказва и афро-американската култура в САЩ по време на робството: африканският „juba”, откъдето се заимства пляскането с ръце. Динамиката пък е взаимствана от swing танците (най-вече Линди хоп като най-експлозивен измежду всички тях). Днес „tap dance” отново намира своето място в театрални постановки на Бродуей, филмови продукции и не спира да впечатлява с нестандартността и жизнерадостното си настроение.