КЛАСИЧЕСКИ ИНДИЙСКИ ТАНЦИ е събирателно наименование за разнообразните форми на музикално-театралните стилове, които произхождат от Натя Шастра – древно свещенописание за каноните на музикалното и театралното изкуство на Индия отпреди 2400 години. Тези танци били изпълнявани в храмовете с цел духовно освобождение, в дворците като форма на изкуство и пред широката публика с образователна цел. Те се състоят не само от танцови движения, но от мимически театър и т. нар. мудри – език на жестовете с ръце, чрез който се разказват истории. Класическият индийски танцов стил КАТАК произхожда от Северна Индия (щат Утар Прадеш). Характеризира се с бързи движения с крака, въртене и използване на изражения, създавайки едно от най-динамичните театрални изкуства в света. Първоначално възниква като религиозна танцова форма. Името „Катак“ произлиза от санскритския корен „ката“, който означава митологична история, притча, разказвана в индуистките храмове от танцьори в състояние на екстаз. Катакарите са разказвачи-номади, които използвали комбинацията от музика, танц и актьорска игра, за да разпространяват религиозните притчи от индийските епоси Махабхарата и Рамаяна. Изначалният вид на танца еволюира чрез добавянето на мимики и жестове към вербалната история. Стилът Катак въплъщава творческото взаимодействие на мюсюлманската и на индуистката култура в Индия. През 15. и 16. век Катакът трансформира религиозната си роля, като се оформя като самостоятелен стил от класическия индийски танц и се измества от храмовете в индуистките и мюсюлманските дворци на важни градове като Джайпур, Делхи, Агра, Лъкнау и Рампур. Класическият стил Катак преминава през своеобразно възраждане през 19. век, когато се учредява школа в Лъкнау, която извежда на преден план значението на израженията и жестовете.

Към графика